Постинг
13.08.2007 13:55 -
писма до мей
“Кажи ми, Мей, има ли много хора в този свят, които да разбират езика на душата ти? Колко пъти, чудя се, си се натъквала на някой, който те слуша в мълчанието ти, или който те разбира в неподвижността ти, или който те придружава в Светя светих на живота, докато седиш пред него в къща, наредена до другите къщи?
Ти и аз сме сред онези, които Бог е дарил с приятели, с любими хора, с доброжелатели и с множество почитатели. И все пак, кажи ми, има ли някой сред тези искрени и ентусиазирани приятели, на когото някой от двамата ни би могъл да каже: „Носи кръста ми за един ден”? Има ли някой сред тях, който да знае, че зад песните ни има песен, която не може да бъде предадена в звук и няма акорди, които да я уловят? Има ли някой сред тях, който някога ще опознае радостта на нашата мъка и мъката на нашата радост?
Казваш ми: „Ти си художник и поет и трябва да си щастлив, че си художник и поет.” Но аз не съм нито художник, нито поет, Мей. Прекарах дните и нощите си в рисуване и писане, но „аз” (тоест моя Аз) не е нито в дните, нито в нощите ми. Аз съм мъглявина, Мей, аз съм мъглявина, която покрива нещата, но никога не ги обединява. Аз съм мъглявина и мъглявината е моя самота и моя самотност и в това е моят глад и моята жажда. Нещастието ми, обаче, е, че тази мъглявина е моя реалност и тя копнее да се срещне с друга мъглявина в небето, копнее да чуе думите: „Не си сам, двама сме, знам кой си.”
Кажи ми, кажи ми, приятелко, има ли някой в този свят, който е способен или готов да ми каже: „Аз също съм мъглявина. О, мъглявина, хайде да покрием планините и долините, да поскитаме сред и над дърветата, да покрием високите скали, да проникнем заедно в сърцето и порите на творението и да пребродим из онези далечни места, непревземаеми и неоткрити”? Кажи ми, Мей, има ли някой край теб, който би могъл или би искал да ми каже и една такава дума?”
Ти и аз сме сред онези, които Бог е дарил с приятели, с любими хора, с доброжелатели и с множество почитатели. И все пак, кажи ми, има ли някой сред тези искрени и ентусиазирани приятели, на когото някой от двамата ни би могъл да каже: „Носи кръста ми за един ден”? Има ли някой сред тях, който да знае, че зад песните ни има песен, която не може да бъде предадена в звук и няма акорди, които да я уловят? Има ли някой сред тях, който някога ще опознае радостта на нашата мъка и мъката на нашата радост?
Казваш ми: „Ти си художник и поет и трябва да си щастлив, че си художник и поет.” Но аз не съм нито художник, нито поет, Мей. Прекарах дните и нощите си в рисуване и писане, но „аз” (тоест моя Аз) не е нито в дните, нито в нощите ми. Аз съм мъглявина, Мей, аз съм мъглявина, която покрива нещата, но никога не ги обединява. Аз съм мъглявина и мъглявината е моя самота и моя самотност и в това е моят глад и моята жажда. Нещастието ми, обаче, е, че тази мъглявина е моя реалност и тя копнее да се срещне с друга мъглявина в небето, копнее да чуе думите: „Не си сам, двама сме, знам кой си.”
Кажи ми, кажи ми, приятелко, има ли някой в този свят, който е способен или готов да ми каже: „Аз също съм мъглявина. О, мъглявина, хайде да покрием планините и долините, да поскитаме сред и над дърветата, да покрием високите скали, да проникнем заедно в сърцето и порите на творението и да пребродим из онези далечни места, непревземаеми и неоткрити”? Кажи ми, Мей, има ли някой край теб, който би могъл или би искал да ми каже и една такава дума?”
Халил Джубран
намерено в блога sunflower.blog.bg
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 668
Блогрол